ПОЕЗИЯ

[Валентина]

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ!

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
не ранявай сърцето си с чувства отровни!
Не докосвай душата ми - скитница волна,
отрекла любов, и надежда, мечта...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
не изпълвай очите си с блян и копнежи,
че моята нежност измамна химера е,
а моята обич - посипана с пепел жарава...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
че жажда не утолява се от извор пресъхнал...
Крила пречупени в небето не излитат,
и душа не топли се от огъня изгаснал...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой!!!

В.Петкова
18.04.2013

[slaron]

СЕЛО

Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.

По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!

По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.

А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.

Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.

Валери Станков

[Lord]

Кой слуша в този късен час?

По Робърт Бърнс


- Кой слуша в този късен час?
- Аз слушам – каза ДАНС.
- Не слушай, всички спят у нас.
- Не всички – каза ДАНС.
- Не зная как си се решил…
- Реших се – каза ДАНС.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо… – каза ДАНС.

- При тебе на кафе да съм.
- Ела де – каза ДАНС.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем – каза ДАНС.

- При мен да дойдеш току виж…
- Да дойда! – каза ДАНС.
- С качулки ти ще престоиш.
- С качулки – каза ДАНС.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! – каза ДАНС.
- Ни дума никому за туй.
- О, сори – каза ДАНС.

Емилиян Ялъмов







Торта пу кратунски


Какó й трябаши на Колюф`та Дафина
да си утваря онзи ден гулямата уста:
- Ку знайш ква торта съм напрайла, Калино!
Уляз у фейса, вика, снимка изплющях.
И флязах, де. Такваз съм пудатлива…
На изкушения въпще ни моа държа.
Видях. И кулинара ф мен са убрина!
Такваз й на Дафина скопостта…
И реках си акълну: Я, Калино моме,
ем ногу-ногу без да са старайш
забъркай торта, дет да та запомнят…
То убу, ама кък ли ши са прай!?
Мен дай ми курабии, кузунаци,
тюрлю гювеч, кумпоти, боб чорба…
(дан чувам гък ко стана с мисирака,
дет пълних с кот ми флези у ръка!!!)*
Чи няма ся йна торта да умеся
да са напукат ф завис сички женуря,
кат й курдисам кадрото у фейса,
рицепката у книга да ми издадат…

Ай тъй пулвин час кат са агитирах
и щоту нямах довод ич „протиф”…
За секи случай пет минути медитирах
и шес куплета увод нагласих.

Утторих сетне чикмиджета и долапи,
измъкнах де що имаши ица, брашна,
пупрафки, захар, други салтанати…
Едвам събрах ги у ГУЛЯМАТА тава.

Ма нямах маскарпоне! Къф резиль!


То можи и да имам, ма дан зная.
Звучи кат препарация прутиф молци,
пък яз молци пу торта ич ни моа да трая.
Ут лани ми артиса малку Раундъп,
га ръсих лозиту за троскот, паламида,
ма да ни стани, реках, някуй сакатлък
и блата ич дан щя да са надига.
Ина капачка турнах. Сал за аромат.
И да ви кажа занапред – ни са хабети.
Туй бакпулвери, дет им думат у града,
ут тоз мумент натъй ги забра`ети.
Кат зе да са надига тоз ми блат -
ши изтърбуши печката, дан кажа одаята!
На шес етажа торта стана – уникат!
Убаче с малък обектиф мий апарата.

Съм одобрена неска в Гинес за рекорд,
изпратиха ми грамута, мидал и прочия…

Да види ся Дафина кон дъл рупа боб!
Кат дизел оди, ма ни мой ми кажи „копчи”.


_______________
* са има у предвид кулинарния сакатлък „Пуяк по кратунски”

автор: Калина

[slaron]

Страхотна е КАЛИНА!!!

[slaron]

Урок по любов

Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата с искреност пропити.
Това е, дъще любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ към приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.

Детелина Стефанова

[avitohol]

Великденско

Дан флязох най подир
у туй, къ му съ викаше, Пуезиа,
ъ, шъ спуделя - голем сеир
бе мани, екшън, без амнезиа...

Чи то утдето да погледнеш
всичкото ний пуитичну
дури и агнешкото ку съ понапъниш
блее на баиро, патетичну....

Дан приказвами за козунака,
чи стана ....мамата си трака
утде ейца, утде белтъци
ма кви са тея гевезлъци?
Със таа заплата малка
/бе кво говориш, тя напрао жалка/
ще си нарежем с госпожата
кромидец и марулка на софрата...

И тъй настроени икулогично
хем некакси, патриотично,
ще си спомниз за онуй
"Лучец еж водица пий
и пак поглеж- дий, воле, дий..."

[slaron]

Докато Бог подреждаше Света,
Лукавият го разпиляваше с опашка.
За удоволствие. От скука. На шега.
Играеше със Божите играчки...
Понеже Господ беше търпелив,
не му се върза отначало.
Отметна мъдро кичур сив
и се провикна"Ало, ало!...
Вземи се във ръце, момче,
не ми разхвърляй вилаета...
Пийни си нещо по-добре,
не ми се моткай из ръцете."
Лукавият се посмути,
прибра си черната опашка,
поседна, глътка-две отпи
от дяволското питие. Юнашки.
Прииска му се да поспи,
но дяволската черна гордост
започна в кръг да се върти
от самосебе си и непокорно...
"Опашке, спри! Че този сноб,
накрая няма да устиска...
Ще ме направиш Божи роб,
а някакси не ми се иска..."
Опашките не знаят страх,
а дяволската ни най-малко...
Развихри се, на пух и прах
Света направи. "Колко жалко,
принуден съм да бъда строг" -
въздъхна Господ и откъсна
немирницата за урок
със двата си огромни пръста.
В ръце я взе и повъртя
минута-две... и вдъхнови се.
Извая чудото жена.

Лукавият до днес се киска...

Р. Й. Симова

[slaron]

Здравей мамо,
във Рая се стъмва
и ситно небето сълзи.
Прибрах се по-рано,
отдъхнах си първо,
похапнах на две и на три...
И в Рая е морно,
и тук се работи.
За повече... Все за пари...
Безценни са всичките
райски имоти,
а всеки навива "купи!"...
Купи си кущурка
със малко парцелче
(да хване едно барбекю)
и после изплащай,
изплащай, човече...
За всичко, дори и за view .
Във рая е скучно. До болка е скучно.
Медец от чешмите тече,
в морето скумрията топло е пушена,
във райското синьо море...
Тютюнът го внасят, направо от Ада.
Невинните Божи игри...
Търгува безбожно със черния дявол
и двамата правят пари.
От водката - също. Варят я във Ада,
в казана за грешни души,
поставен на пушеща вещерска клада...
За радост на всички светци .
Светците са тъпи. Блажената скука
се храни със мозък и страст.
Живея и стискам безсилно юмруци,
обърках си мястото аз.
Запазих си черно билетче за вкъщи,
през юли към теб ще летя.
Да, мамо..., а Петър ядливо се мръщи:
"Объркана райска душа!
А Господ премахна вратите за рая.
Направи ме само пъдар.
Бостанско плашило ще стана накрая!
А бях най-добрия ключар!.."
Съвсем не ме стряска петровата болка...
Светците затуй са светци.
Боли ги, защото са сбъркали хората...
Е, нека и тях ги боли.

Ти как си? Отмина ли зимата в Ада?
Напъпи ли старият дрян?
И чичопей пее ли с дяволска радост,
от свежата пролет пиян?
Зася ли цветята в градината, мамо?
Направи ли вече лехи?
Във рая се стъмва... а още е рано.
И есенно скучно вали.

Р. Й. Симова

[Валентина]

НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ.... ДАНО ГО ПРОЧЕТЕ...

ОСТАНИ

Ти тръгна си тихо, назад не погледна,
без прегръдка за сбогом, без дума прощална...
Помръкнал поглед, издайна сълза...
И рана в сърцето, кървяща една...

Скърби безутешно сърцето разбито,
поставило Любовта си пред жертвен олтар...
Душата крещи в тишината на думите страшни,
изрекли присъда зловеща - диагноза фатална.

Ти каза, че не искаш да плача,
че не искаш за теб да тъгувам,
че ще бъдеш щастлив тогава, когато
в моя поглед съзреш на твоите очи светлината.

Не искам аз жертвата твоя жестока!
Не мога да бъда щастлива без теб!
Не искам да чуя аз твоето "сбогом"
и тихо, безмълвно шептя "остани".

Остани! Животът ни от днес борба ще е!
Остани! На болката коварна не ще се предадем!
Остани! Любовта ни вечна нека е!
Остани! Пример за вярност дори на Смъртта да дадем!!!

В. Петкова
23.04.2013

[Валентина]

ХУДОЖНИК

Художник млад с име на цвете,
поет с палитра - незнаен за мен,
в света ми внезапно се втурна нечакан
и изпъстри с цветя моя ден.

В картините живи настроение свети
и слънчеви багри разпръскват искри...
Поезия в краски - мечтите се гонят,
препускат на воля.... затова са мечти...

Нарисувай, Художнико, в мен светлината!
С четка и багри душата създай!
С блясък сияен изгони тъмнината!
Вместо Залез, ти Изгрев прекрасен ми дай!!!

В. Петкова
17.04.2013