Eто какво прочетох преди малко:
"Сърцето ми плаче, а аз съм бесен..../блог.бг/
Тази новина мина покрай ушите ми още преди няколко дни.... Прочетох я във Фейсбук, но не й обърнах внимание, поради това, че имаше пуснати преди това много безсмислици там...
Тази сутрин, обаче я чух от една телевизия и сърцето ми се изпълни с гняв и жал едновременно....
Става въпрос, за закриване на един знаков български професионален ансамбъл - „Тракия“ - Пловдив....
Не, не ми е най-любим този ансамбъл, но факта, че се посяга на Българския фолклор ме кара да съм бесен... Разни чиновници, които през живота си не са изиграли и едно хоро , не са изпели и една песен и (можеби) не са посетили и един фолклорен концерт решават с лека ръка да сложат кръст на един академичен ансамбъл, граден с десетилетия:(((((
Пуснах постановката „Гроздана“, танцьорите пеят и играят, а сърцето ми (и не само то) плаче.....
Животът ми (във фолклора) мина, като на филмова лента.....
Беше много, много отдавна – бях ученик и винаги получавах двойки, по български хора.... Не ги обичах (нещо повече, дори ги и мразех)..... Възмущавах се, като гледам как грозно се подрусват бабите в нашия край, играейки хората.... Аз тичах след топката на стадиона и така минаваха годините.....
Случайността, чистата случайност ми предложи една голяма изненада.... В завода в който работех имаше танцов състав и там набираха нови участници.... Аз не проявих интерес към това , но един ден моите началници насила ме накараха да отида и да се включа в състава....
Бях изненадан, уплашен и много, много срамежлив.... Танцьорите с репетиционни облекла, а аз с работни дрехи - мръсни и лошо изглеждащи застанах най-отзад, за да не потъна в земята от срам....
Добре, че имаше и други такива като мен, за да не бъда сам в това положение......
Репетицията мина, всички като мен закарани насила в залата заявиха, че се отказват от репетиции.....
Всички!!!!! Без един - моя милост......
На следващата репетиция – отново срам и неудачи, нищо не ми се отдаваше.... идваше ми да потъна в земята от срам.... Докато.....
Докато до мене едно турско циганче направи движенията, които трябваше , а аз неможах..
((
Тогава се замислих и си казах: Как един човек, който няма нищо общо с българския фолклор може да направи нещо, което аз немога....? Стана ми много тъжно и болно...
Взех се в ръце, в мен заработи упорството, – не инатът!!!! Започнах да се самообучавам, играех всичко, което ми беше показано преди това и започнах бавно да се развивам....
След няколко месеца танцовия състав почти се разтури, а аз се преместих в един Представителен ансамбъл за народни персни и танци...... Последваха участия в концерти в Републикански Фестивал – заключителен етап, турне във Франция.....
Прибрахме се, но аз исках да се развивам и отидох да уча в Школата за подготовка на ръковотители на художествени състави – клас български народни танци...в Пловдив...
Откъснах се от обикновенната самодейност и продължих... Бях сред колеги от цяла България, а имаше и две колежки от САЩ – Катрин и Кристин.... Беше приятно да се срещаш и общуваш със светила в танцовия фолклор на България.... За мене селянчето от Северна България това беше един сън....Прекрасни години бяха.....
Случайността ме закара в един Държавен ансамбъл за народни песни и танци – Пазарджик.... Сбъдна се моята мечта един ден да стана професионалист.... Бях изминал пътя от омразата към българския фолклор до професионализма.... това беше едно малко чудо....!
......Продължава танцовата постановка „Гроздана“ - настроението е в апогея си, а моето сърце плаче, плаче от безпомощност, плаче от гняв, плаче за това, че се затрива един Български академичен институт, плаче за това, че безхаберието ни е обхванало отвсякъде...., плаче, че се затрива българското – това, което трябва да ни води през годините и да ни кара да се гордеем с нашият фолклор....
Какво идва след това ли? - Днес е „Тракия“, утре „Пирин“, след това и „Филип Кутев“, защото мазните книжки наречени пари са много по-важни от българската култура , по-важни са от българския дух:((((((
Ще се радваме на силиконки, качени върху масите да пеят с ориенталски глас и да се кълчат, а отдолу нискочели, дебеловрати чичковци с мазни от кебапчетата бради и бляскави погледи жадно да ги гледат и ехидно да се хилят......
Ще се радваме при Слави да гледаме силиконки и чалгари и да казваме – ето, това е българския фолклор.....
Сърцето ми плаче, танцът вече свърши – аплодисменти, а сълзите не спират, същите които са се проливали от умиление, когато чужденците се хвърляха с целувки да ни поздравяваха след нашите изпълнения в чужбина....
Народ без култура, без традиции е дърво без корени, няма бъдеще.... Един ансамбъл си отива – горчивината остава....
Какво ще е утре? Кой ще е следващия в нашия алчен поход към унищожаването на НАШАТА КУЛТУРА?
Хора, моля Ви не позволявайте това да стане, не се отказвайте от истинското БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО, за сметка на някой мазен , спестен лев, защото връщане назад няма!!!!!
Не позволявайте да погине БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ, БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР....
Моля Ви, в безсилието си Ви моля, защото не искам да си отиде духът на народа, защото обичам моята
БЪЛГАРИЯ!!!!!"
...........................
За мен това е нещо адски глупаво. Какво искат тези хора и кои хора??? да ни стъпчат културата ли? Аман от американски филми, американска култура и американски простотии/. Това е!!! Ще се въздържа от по-нататъшни думи.