ПОЕЗИЯ

[Lord]

Здрасти Блеки! Пак ме развесели. Не знам за Авито, но при мен си винаги добре дошъл! Пък и щи намерим ако не стрина, то некоя буля.

[slaron]

Блееекиии, къде одиш бре, момче?!
Тука времето едвам тече,
мяркат се чат-пат двама-трима,
разпадна се старата дружина...
Но няма да се жалим и няма да ревеме!
Тука ще идва всеки, когато има време!
Вече имаме и новата доктрина -
да откриеме за Блеки - СТРИНА!!!

[Валентина]

Нема го Авиту, нито Лорда,
някой май изхвърли ги зад борда...
Една сал Валентина
дири старата дружина.

Кой къде се запиля, къде се скита
Сларонката не ще и да пита.
Търси тя на Блеки буля,
фърля карти и фасуля.

Май ще трябва и Дознател
да се включи като център-нападател,
и с Баретко на учение
на Векилски в заведение...

да надигат тост след тост
на кръчмето с почетния гост.
Тъй и Владкувата стрина
да иляди до амина!!!

[avitohol]

Ей, живо- здраво, Блеки-мен,
каде одиш, каде скиташ, супермен?
Ако минеш през Шоплука
гост бъди ми тука.
Ще те срещнем със М-Джойка,
видна наша многобойка
в механа Боляра
чатърската кръчма стара...

Тук сред тиха обстановка
с много вино и мезета
души морни ще разпуснем
във уютни сепарета..

[slaron]

Тая, нашта Валентина, ни удари у земята!
Как плете ги тия рими, как ги смята?!
Я да ида да прегледам аз фасуля!
Нема начин! Търсиме за Блеки БУЛЯ!
---------------------------------------------------
Пък Авито /пак от нашата прослойка/,
май намерил е за Блеки буля -
видната мома М-Джойка!

[avitohol]

Изначало шумно, после неусетно
преминаха протести най различни.
По медиите , явно и полу-секретно
стартират битките предизборно -епични.

В тоя шумен карнавал от политици,
партии , движения и всякакви лаици
издигат се платформи и платаки
понякога размахват се дори токати...

Борбата е безмилостно жестока
борбата казват, е направо истерична
тук всеки бори се за кокъл
а не достигат кокъли за всички...

Едни опитват хватките познати,
а други, недостъпни в своите палати
ще пазаруват зад дувара
гласове по технологията стара....

А отгоре Господ Бог
замислен клати побелялата глава.
Този свят непонятен и жесток
забрави древните слова:

"Обичай ближния като себе си.
Ако имаш две ризи, дай едната на ближния"

[barut]

Приятел..
Приятел е този,който остава,
когато всички си тръгват от теб.
Приятел е онзи,който ти дава
своята кръв,свойта гордост и чест!

Предлага ти рамо,обич,надежда
и вяра-без нищо да иска за тях!
В душата ти жарка с усмивка поглежда,
лекува с добро-горест,болка и страх!

Дори и далече той е винаги с тебе!
В сърцето си носи твойто вярно сърце!
И мигом пристига щом е потребен-
да хване твоите зовящи ръце!

Приятел е този,който обичаш
и даваш за него кръвта и честта!
Приятел е онзи,в който се вричаш-
потъпкваш за него дори гордостта!

С устни изричаш думата свята
като клетва,обет за орисия добра!
Да имаш приятел и да бъдеш приятел
е скъп дар-душата намира душа!

Евелина Панева

[avitohol]

Израстване.
От малък беше жаден, амбициозен.
Макар да бе дете послушно,
в живота пъстър, разнороден,
обичаше да гълта всичко вкусно.

Така добра се до трапези пищни
на овластени, алчни селяндури,
обгрижвани от куртизанки хищни,
развличани от модни трубадури....

Увлечен в пирове до своя крал
тъй и не разбра, изритан бе кога:
събуди се - омерзен, целият във кал,
и ....много бързо изтрезня.

[Валентина]

♥ ♥ ♥ ПРОСТИХ ТИ ♥ ♥ ♥

Простих ти за нашата пролет,
за нашата приказка, неразказана с думи,
за морския бряг, за скалите,
за малката пейка в "Парка на Мечтите".

Простих ти за болката, за лъжите,
за несбъднатата наша Любов,
за измамното щастие, за мечтите,
за копнежа изгарящ - бленуван и нов.

Простих ти за сърцето разбито,
за осиротялата моя душа,
за блясъка угаснал в очите,
за моята крещяща самота...

Простих ти!!!
Но на себе си дали ще мога да простя...

В.Петкова

28.03.2013
22 ч 30 мин.

[akulata]

ЦВЕТАРКА

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.

Христо Смирненски