ПОЕЗИЯ

[slaron]

Не е майка Тереза
/Камелия Кондова/

Погали смърт – превърна я в живот.
Прибра едно бездомно пеленаче.
Пося любов – поникна райски плод.
Нахрани с него няколко палача.

По пътя си премести планина,
вода избистри и змия прегърна.
Пресече със слепеца вечността
и след това за друг слепец се върна.

Спаси ловец. Сега лекува вълк –
докато светне сивата му риза.
Не е от благородство и от дълг.
И много е далеч от алтруизъм.

Да, има нещо гнило във това.
Разбрах, под тези триста тона нежност,
защо спасява чуждите сърца.
Защото нейното е безнадеждно.....

[BLACKJ]

ИскурзиА

Работя аС от сутрин,
чак ду вечер – неуморно,
се пак Банка вардя,
а туй е отговорно...
Речи Боскътъ виднъШ
-Ща каним на ИскурзиА,
разгледай си у вас Уфертата
и дръж са,къту мъШ!
Занесух я и моята жина,
погледна строго иСпод вежди
и речи – Не таи надежди!
Удари тя пу масата с юмрук-
Изчезвай,нитъ искам тук!...
Уфертата бе горе-доле сносна,
пътуването бе до Австрия,
а не до Босна…
Но жината рече – Абе чувече,
тва за нас е цяло състояние,
не искам ич да ми говориш,
ще слушам само твоето мълчание!
И тъй приятелю,надеждите ми
за ИскурзиА съвсем умряха…
сига седя отвън,под бащинътъ стряха.
Навъсил вежди гледам нейдиси насреща
и си мечтая тайничку за Лондон,
Токио и Будапеща…

31.01.2013год.
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ, ни съ утчайвай,
ами събирай ти пари,
кучитата ни разлайвай,
на искурзиа САМ иди!

Хем така ше спестиш некой леФ
и ше си сайбия на своя кеФ!

[avitohol]

Eейй, приателю Блеки,
то не е за секи
да осъзнае, че макар веднъж,
от рас,одка има нужда секи мъж.

И че Фместо къто куче
Мажо да връжеш на синджир
свободно дай му да потича
ча на отсрещнио баир...

Че то туй жината
ако да бе човек
и тя щеше у механата
поне веднъж да дири лек...

Цял ден се заплесва пред тиви-то
с харемът цял на Сюлейман
а после укорява що за нея
от тебе нема вече армаган...

Откак съществува си свето
чак от времената на Адам
Мажо си знае сал едно-
не чекай на жена а помогни си сам...

[Lord]

Страхотно ме кефите всички!

[BLACKJ]

Няма да кажа нищо повече от едно просто - ОБИЧАМ ВИ ПРИЯТЕЛИ {}

[Валентина]

НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ДЕЛИ ОКТАЙ ПЕХЛИВАН

Бургазлъ коджа бабаит,
Октай пехливан – баш чешит:
Гитмек ДПС делегат,
Япмак на Доган атентат,
Нереде София сокак,
Нереде НДК конак…

Доган ефенди – лаф моабет,
Октай пехливан – юруш напред!
Бастър пищов! Вай – сакатлък:
Цък, Цък… Пищов кутсус – язък!

ДПС делегат дунамнъ,
Дунамнъ – бая патакламъ:
Чок кютек, Октай завалия,
Октай – будала аджамия!
Вай, вай, Дели Октай – кютек чок,
Вай, вай Дели Октай – файда йок!

Доган ефенди – рахатли,
Местан ефенди – курназли.
ДПС миллет – йок хаир…
Аврупа – маскара сеир!!!

Из нета

[avitohol]

Мархаба, хош гелдин
Чок гюзел, г-жа Валентин
Вай вай, бир сеир,
хептем баш панаир….

/Дали пък не требеше го напиша на латиница, какъвто е правописа на комшулята от държавата на юрдечките / turkey- engl. name /, откъдето всъщност произлиза наименованието им? Няма лошо, в края на краищата езика на османските селджуци е наречие от прабългарския.....анадънму?
Друг е въпроса, че сега те са на светлинни години пред нас по много показатели, а преди години май беше наабарот....дорогие друзя.

[BLACKJ]

СПОМЕН ЗА СЕЛО

Ще идвам,може би понякога и тук,
ще бродя сам по пътищата прашни
и ще си спомням как,като деца
играехме със теб приятелю.
И бяхме войни,и рицари безстрашни...
Не мога и нивга няма да забравя-едно момче
кацнало във клоните на ореха,на двора,
по цял ден пеещо,кат птичка - без умора...

Сега е тихо...много тихо,
няма ги любимите лица,
вървя във парка,край Братската могила
и спомени връхлитат ме отново,
дочувам някъде далече,как тупкат нашите сърца.

Как бързо отлитнаха дните безгрижни,
как бързо отиде си нашето детство.
Живота толкова бързо ни грабна...
ограби мечтите ни и просто побягна.
А спомена скъп е още на мойто сърце,
виждам аз още тези черни,напукани селски ръце.
До късно работили здраво на двора,
без да търсят награда,без да знаят умора...
Тихо е,много е тихо сега...Ще идвам понякога тук...

BLACKJ
09.02.2013ГОД.

[avitohol]

На Апостола

Извърна ли глава назад през вековете,
едничък твоя лъвски взор без да трепва
съзирам нейде там над гърбовете
на другите, превити раболепно.

С Камата и Кръста заклеваше роба,
като Иисус ти нашия Лазар извади от гроба.
Кирияк Стефчов- от сън блажени се сепна,
щом Твоя глас, Дяконе, мощно отекна.

Бъди винаги с нас като Бойчо Огнянов,
непознал никога своята Рада.
Има ли теб- ще има Захари Стоянов
и хора готови за теб да отидат на Клада.

Грачи гарване, птицо проклета,
ще плаче душата, сграбчена, клета.
Пътят ти страшен не беше лесен,
в душите и днеска ехти твоята песен!

Бог да пази България!