За доброто и злото...

[Добро Утро]

....сигурно е така за съня Кошмар, ако безразличието е позиция...

[Lord]

...за мое съжаление губя нишката на разсъжденията ви в последните позиции по темата, наистина не разбирам...

[Добро Утро]

.....нормално, все пак говорят жени Лорд... трябва ти нещо повече от логика за да го разбереш скъпи..
„Никой не може да ти причини толкова зло, колкото сам можеш да си създадеш" простичко е,...
В обективната действителност добро/зло няма, затова най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност.Ако сте убедени, че в действителност няма само добри или само лоши неща, а това е начина да започнете да се чистите от илюзиите, трябва само да промените програмирането си – вместо да виждате лошите страни на нещата, които ви създават отрицателните емоции и убеждения, махнете черните очила и сложете розови – няма да сте по-малко обективни, ако престанете да обръщате внимание на отрицателното и започнете да виждате само положителното – опитайте и ще разберете какво е щастие.

[КОШМАР]

И защо си мислиш, че съм безразлична? Даже напротив. Ами преди малко пак ми изтриха един пост, но е ясно защо. Тоз кошмарен НЕ безразличен език явно не ми е от голяма полза. Каква е файдата да пиша, като ше ме изтрият. Но по-късно ще си пусна поста щото го копирах. И да знаеш ДУ мисля си само хубави работи. Отрицателното не е от полза, ето защо не си струва изобщо човек да говори за него, но от друга страна е факт, че то съществува, така, че не може без него. Редуват се положително с отрицателно и това е. Не е важно в такъв случай колко положтелно мислиш, важно е друго - да успееш да направиш нокдаун на противника. Виж сега как се преплете отрицателно в мислите ми с това нокдаун. Имаш връзка с Господ, добре си, Господ не ти е приятел - зле си. Да ти изтипосам един цитат на Диоген Синопски: "„Бидейки в добро настроение, причиняваш мъка на своите завистници.“ На мен ми харесва.

[КОШМАР]

Във връзка с темата: "Да бъдеш добър означава да бъдеш в хармония със себе си. Раздвоен си, когато те принуждават да бъдеш в хармония с другия." Оскар Уайлд. Някой случайно да е в хармония със себе си? Аз щото съм.

[Lord]

За доброто и злото...
от КОШМАР » 02 Дек 2009, 00:42

Във връзка с темата: "Да бъдеш добър означава да бъдеш в хармония със себе си. Раздвоен си, когато те принуждават да бъдеш в хармония с другия." Оскар Уайлд. Някой случайно да е в хармония със себе си? Аз щото съм.

Според мен Уайлд греши, разсъждава прагматично, първично и нарцистично. Мисля, че Шекспир е по-прав:

"Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова."

[КОШМАР]

Всеки с разбиранията си Лорд. Шекспир не е по-малко прав в думите си от Уайлд. Единият и другият имат много общо и в същото време са толкова различни, но едва ли са лоши. От друга страна, колко хора наистина са в хармония със себе си? Много малко. Мерзавеца така или иначе си остава мерзавец. Там е работата, че и последния е с възможност за добър сън, след като е направил поредната си издънка спрямо някой. Съвсем не мисля обаче, че трябваше да изкълчиш мисълта му точно с тези думи които казваш, защото в тях са вплетени истини, които явно пропускаш. Това, което касае добротата, тя е само в първата част, по-нататък нещата придобиват съвсем друга насоченост. Все пак това е Уайлд, не Братя Грим. Опа, полунощ минало. Лека нощ.

[КОШМАР]

ДОБРОТО И ЗЛОТО



От както свят светува, на земята имало две враждуващи кралства, които били във вечна война - едното се казвало Кралство Добро, а другото Кралство Зло. Съществата от Добро били малки и бели, с крилца и ореолчета, а тези от Зло - червени, пъргави, с рогца. Тези странни обитатели на тези две странни кралства вечно се надпреварвали кой да властва над земята, над хората.

Това състезание обаче се оказало доста оспорвано, с неочаквани обрати и интересен резултат.

Появили се Доброто и Злото между хората, започнали да ги примамват - кой както умеел.

Доброто с блага дума им разказвало притчи, мъдро ги поучавало, всяло в душите им милосърдието, състраданието, любовта, приятелството, истината… всичко позитивно, което да изпълва живота им с радост. Показало им, че няма по-голямо щастие от това да твориш добро за другите. Дало им смеха, оптимизма, красотата на света. Посяло в душите им обичта към ближния, надеждата, мечтите. Научило ги, че доброто винаги се възнаграждава, а “злото, подобно на вълните, се удря в брега и се връща обратно”.

Злото пък от своя страна, напълно противно на Доброто, убеждавало хората, че в неговия лагер е по-хубаво, че там няма работа, няма проблеми, че при него животът е вечен празник. Неусетно то вселило в душите им завистта, лицемерието, интригантството, лъжата, клюката… карало ги винаги да мислят, че “тревата на съседа е по-зелена”, и да се чудят не как на тях да им е добре, а как на другите да им е зле. Злото пропило хората със съмнение, недоверие, песимизъм. Показвало им винаги лесния път, научило ги да мамят, да крадат, да правят живота си лек, било то и на чуждия гръб. Казало им, истината и доброто са само за глупаците.

И така… объркани от цялата тази игра, хората прескачали ту в единия, ту в другия лагер и не можели да си намерят място. Постепенно се превърнали в една странна смесица от добро и зло, от бяло и черно.

Станало ясно, че на света няма нито чисто добро, нито чисто зло. Една еврейска поговорка учи, че “от бодила излиза роза, а от розата бодил”. Оказва се, че “монетата винаги има две страни”. А войната между доброто злото ще я има, докато ни има и нас. Човек сам трябва да избере пътя си, трябва да познае Злото, за да разпознае и Доброто, когато го срещне. Трябва да е търпелив… ”човек по сто пъти на ден има възможност да прави зло, а добро по един път в годината”. На рамото на всеки от нас стои по едно ангелче и по едно дяволче, въпросът тук е – “В чий глас ще се вслушаш ти?”. Да правиш добро, е много по-лесно от това, да правиш зло, а някой дори беше казал, че “първата крачка към доброто е да не правиш зло”.

И така състезанието между Доброто и Злото продължило дълго, и разбира се още продължава, но не е трудно да предречем финала му. Двете сили никога няма да изчезнат и едва ли някога ще се хванат за ръка, но какво пък… светът е красив заради неговото разнообразие, заради странното съжителство на различни хора, различни сили, заради изборите, с които животът ни провокира всеки ден. И понеже нищо не е само черно или само бяло, ние бихме могли само да се стремим да сме повече Добро, отколкото Зло. И така… миг след миг, ден след ден, година след година… да търсим Доброто в сърцата си, защото то със сигурност е някъде там и нетърпеливо чака да бъде открито.
/откровеня.бг/
---------------
И още едно мнение по темата пак оттам:

Според Петър Дънов, злото е нееволюирало добро.
Ако могат да се отделят тези, които подкрепят злото, на отделна планета, на която няма цивилизация и се оставят да живеят там, много скоро ще имат нужда от доброто, от приятелството, от съпричастието, от взаимопомощта. Тогава ще осъзнаят, че може да имат ум, но разумът им е на много ниско ниво.
Много бих искала, тези политици, които се гаврят с българския народ да бъдат изпратени на някаква дива планета и за започнат да откриват корените на доброто и злото.
--------------
Мое мнение: Добро има, но злото е само интереси. Когато няма съпричастност спрямо дадено мнение, а хората всячески се опитват да те апострофират, защото се мислят винаги за прави, но не вникват в същността на проблема, злото винаги ще има превес.

[Lord]

Пак съм аз, пак не разбирам и питам.

При всичката ни тленна преходност, защо има толкова много озлобени хора? Питам сериозно и няма да крия, че въпроса ми е провокиран от междуличностни отношения в интранета, в интернета, но и по принцип. Какво се дели, какво си мерим, хора? И какви "дивиденти" би донесло по-голямото "нещо" някому? Не проумявам по-спокойно ли живеем или спим, ако надприказваме и успеем по-грубо да обидим и по-жестоко да нараним? През последните седмици четох и не вярвах, че го чета! Какво става, защо е всичката тази злоба, всичко е прекалено преходно, честна дума не разбирам къде сгрешихме..., защо е всичко..., на моята възраст и житейски път/стаж, вероятно аз не съм в ред, задавайки си подобни пубертетски въпроси! Но е факт, че си ги задавам и не намирам нормален отговор!

Направо ми идва да залича цял раздел от обичния ни форум! Защо някои постъпват така с хора, с които оставете, че са били съратници за уж общи идеи и добруване, но освен всичко друго са колеги, борим се заедно с престъпността, откъде толкова злоба и защо по толкова гнусен начин?!

[Куче]

Пак съм аз, пак не разбирам и питам.

При всичката ни тленна преходност, защо има толкова много озлобени хора? Питам сериозно и няма да крия, че въпроса ми е провокиран от междуличностни отношения в интранета, в интернета, но и по принцип. Какво се дели, какво си мерим, хора? И какви "дивиденти" би донесло по-голямото "нещо" някому? Не проумявам по-спокойно ли живеем или спим, ако надприказваме и успеем по-грубо да обидим и по-жестоко да нараним? През последните седмици четох и не вярвах, че го чета! Какво става, защо е всичката тази злоба, всичко е прекалено преходно, честна дума не разбирам къде сгрешихме..., защо е всичко..., на моята възраст и житейски път/стаж, вероятно аз не съм в ред, задавайки си подобни пубертетски въпроси! Но е факт, че си ги задавам и не намирам нормален отговор!

Направо ми идва да залича цял раздел от обичния ни форум! Защо някои постъпват така с хора, с които оставете, че са били съратници за уж общи идеи и добруване, но освен всичко друго са колеги, борим се заедно с престъпността, откъде толкова злоба и защо по толкова гнусен начин?!

Лично за себе си имам само един отговор приятел......били сме едни от най-здравите и корави племена и народ преди доста години. Самият аз се чудя и все още недоумявам как сме допуснали 700г робство/ 200г византийско и 500г турско/.... Точно тези 700г според мен са пречупели и изменили българите , считай пра-пра-пра роднините ни ...та чак до нас. За зла участ според мен вместо да ни направи още по -сплотени тези 700г ....май ни направи мутанти.
Това е мое мнение и аз самия си мисля че съм прав!