Румъния. Некачествени кубинки-падане. Кобур/служебен/-падане на оръжие/повечето колеги сме си купували кобурите/. Нов Синдикат и протести... Всичко е до болка познато,нали ? Само че при нас,започнаха да спират и тока,а барчета и столове нямат с какво да заредят... България. Заплащане-Румъния-България-около 60 % ни водят... Спомням си времето,в което "пустосвахме"/мърморехме/,че заради Румъния,няма да ни приемат в ЕС... Повече,какво да говорим !?
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат. Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Трябваше да знам добре, че те пускам да си идеш сама Такива са времената.. не мога да се справя сам. Пропиляни дни , и безсънни нощи... не мога да чакам, за да те видя отново.
Откривам,че прекарвам времето си, чакайки да се обадиш. Как мога да ти кажа мила, с опрян на стената гръб. Имам нужда да си до мен, да ти кажа че всичко е наред... Защото не мисля, че мога да понеса повече...
Любов ли е това, което чувствам. Това ли е любовта, която търсех. Любов ли е това, или сънувам Трябва да е любов, защото наистина има власт над мен... Власт над мен...
Не мога да спра чувството... Бил съм така и преди. Но с теб открих ключа, с които да отворя всяка врата. Чувствам че любовта ми към теб се засилва ден след ден, И не мога да чакам да те видя отново... за да бъдеш в обятията ми...
Любов ли е това, което чувствам. Това ли е любовта, която търсех. Любов ли е това, или сънувам Трябва да е любов, защото наистина има власт над мен... Власт над мен...
Любов ли е това, което чувствам. Това ли е любовта, която търсех.. Любов ли е това, или сънувам. Това ли е любовта, която търсех..
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат. Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Анджи, Анджи, кога ще дойде безоблачно време? Анджи, Анджи, накъде ще ни отведе съдбата? Без любов в нашите сърца и без пари в джоба. Не можеш да кажеш, че сме задоволени. Но Анджи, Анджи, не можеш да кажеш, че никога не опитахме. Анджи, ти си красива, но не е ли време да си кажем сбогом? Анджи, аз още те обичам, помниш ли всички тези нощи, в които плакахме? Всичките мечти, които имахме изчезнаха в мъгла. Нека да прошепна в ухото ти: Анджи, Анджи, накъде ще ни отведе съдбата?" Ох, Анджи, не плачи, твоите целувки са още сладки. Мразя тази тъга в твоите очи. Но Анджи, Анджи, не е ли време да си кажем сбогом? Без любов в нашите сърца и без пари в джоба. Не можеш да кажеш, че сме задоволени. Накъдето и да погледна виждам твоите очи. Няма жена, която да достигне твоята висота. Хайде, скъпа, избърши сълзите си. Но Анджи, Анджи, не е ли добре да сме живи? Анджи, Анджи, те не могат да кажат, че никога не опитахме.
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат. Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Поздрав с няколко парчета от един мой много любим сериал - "Джийвс и Устър". Пее главният герой в сериала, който сега се подвизава отново по ТВ в ролята на злия д-р Хаус
....
