от КОШМАР » 22 Яну 2011, 15:49
Да боли - Румен Ченков
Да погледнем в очите на ближния
В душата му да влезем като в храм.
Да потърсим съвет от излишния
малко трябва, да бъдеш не сам .
Да надникнем в света на децата.
Той добър е, непорочен и чист
стъпка само дели двата свята,
но да видим ни трябват очи .
Да измием лицето на грешница
от калта, от човешката злоба.
Колко души напълно безгрешни са !?
Само тези в женска утроба.
Да изстрадаме чуждата болка
съпричастни да бъдем, е цяр
и за нас най-вече за болния.
Да дадем обичта си във дар.
Да сме хора е толкова лесно .
Трябва само ей тук да боли.
Като рана от хорската болест.
Колко просто е всъщност нали!?
септември 3, 2009
...................
Шепот бял
Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?
Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?
Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?
А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."
август 2002г.
Николай Спасов
......................
Дали случайно спомняш си за мен,
когато пишеш стихове за нея -
косите, устните ми от сатен,
целувката на дива орхидея?
Сравняваш ли ни тайничко наум,
когато вярва сляпо в любовта ти?
Дали си й признавал,че без шум
аз всяка вечер бродя във съня ти?
И понесла кръста си суров
на бродница незрима в мрака
ще те стоплям с предана любов,
но без любов от теб да чакам.
Дали прочетох в погледа горчив,
че с нея мислиш,че ще ме забравиш?
Ти може би си влюбен и щастлив,
но МЕНЕ ваеш, докато я галиш!
Бродница ще стана в твоята душа
и сладка рана,белег от греха.
Бродница ще стана,но не ще те дам,
хиляда пъти с нея си по-сам!
2000г.Николай Спасов
.................
Не искай да ме имаш
Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?
Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа -
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.
Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай! Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.
Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана. Аз съм цвете.
А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете...
Лили Ресел
..........................
Ще търся сърцето ти -
там нейде, в ръцете на другия,
дори ако трябва да открия АДА.
Ще търся душата ти -
нейде в самотата на умираща звезда,
там, де мъжките жадуващи очи
изстиват в твойта съвършена красота.
Ще търся любовта ти -
нейде в огнената жар под твоите пети,
там гдето в нестинарски лунен танц
ти завинаги с невинност свята се сроди.
Душата си до кръв ще изпохапя,
но вярвай ми, ще те намеря!
Ти едничък шанс ми само подари!
6 април 1998г.
Никалай Спасов
.....................
Не обичам фалшивите думи
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков
................
Ако някога, ако някъде ... - РУМЕН ЧЕНКОВ
Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори.
Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.
Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.
А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?
1977-2006 г.
.................
откровение - РУМЕН ЧЕНКОВ
Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,
които аз не искам да прикривам?
Разбираш ли, че бавно ме напуска
последната почтена съпротива?
Не искам все да бъда целомъдрен,
а твоят поглед все да ме изгаря.
Не си картина - аз не съм безплътен.
Не ни е чужда плътската поквара.
Желая те, макар и да си чужда.
Виновен ли съм, мила, че те има?
Че непокорна в мене се събужда
любов, като света необяснима.
При него ти едва ли си желана.
Ше гаснеш там в копнежи еротични.
Ще мислиш тайно вечер за измяна,
а той навярно друга ще обича.
А аз не искам с друга да се любя.
Това е някаква магия, може би.
Готов съм всичко свое да загубя,
но чак до гроба, моя да си ти!
................
ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ - РУМЕН ЧЕНКОВ
Аз зная – вече няма те до мене,
макар да чувствам твоите колене.
За друг си мислиш,
нищо, че до вчера
мен си обичала.
В любов се клехме, ала тя къде е?
Сърцето ми от болка леденее.
Не ме поглеждай!
Ледени кристали
днес са очите ти.
Защо спечели другият – не зная.
Какво направих, за да дойде края?
Кажи! Кажи,
преди да тръгнеш ти.
Нали един за друг със теб живяхме
и най-богати с любовта си бяхме…
Не ме докосвай!
Чужди и далечни
днес са ръцете ти.
Не ме лъжи, че бил съм ти потребен
и всичко бил съм някога за тебе.
Поне сега
преди да си отидеш,
искрена остани
2000 г.
Добрич
...............
Единение - РУМЕН ЧЕНКОВ
Да сме влюбени още? Едва ли.
Би било нереално почти.
Чувствата ни днес са отлежали –
хубавото вино не кипи.
Няма обещания за вярност,
няма еуфория и плам.
Верни сме на малките си слабости.
Тях сме ги измерили до грам.
Знаем всички свои недостатъци
и, че както другите грешим.
Не ни вълнуват лунните отблясъци,
но още във една постеля спим.
Романтиката в делници не търсим.
Няма я и в празници дори.
Често сме сърдити и навъсени,
говорейки банално за пари.
Ние сме семейство, като всички.
Люшкаме се в сивия поток
с нашите си – общите привички,
с грижите по ценовия шок.
Ей така живеем – монотонно,
неусетно някак и без план,
но сме близки с тебе, но сме сродни:
хванати сме във един капан.
Нужни сме си, както е водата,
нужна на пустинника във пек.
В мен си ти – аз в тебе без остатък
и твърдо знам, че сме един човек.
1997 г.
Приятен ден 
