PoliceBG

Страшно е да отнемаме детството на децата си, но по-страшно е да ги оставим да му се насладят и да ги хвърлим абсолютно неподготвени в живота или да ги мъкнем на гърба си до живот. Нямат детство според нашите разбирания, но имат куп други неща, за които ние не сме и мечтали. Просто времената се промениха. Това, което можем да направим като родители е да им помагаме да се приспособяват и да ги възпитаме да имат ценностна система и цели, към които да стремят, пък те самите ще открият пътя си. Съсипания свят, който им завещахме ги прокужда надалече, не отнетото детство.

slaron написа:........Моите деца работят още от юношеството си /сина - от 16 г., а сестра му от 15 г./ и не са преставали. Поради ред причини, но най-вече - поради кинтонемия.

Именно, защото е болезнена и за мен, за това я поставих. А твоето детство и юношество пак така ли преминаха?

daniela_suzi написа:............Ами ние имаме вина-родителите,естествено!Нали тоя свят забързан,в който живеят ние им го поднасяме!

Всъщност мисля, че цялата вина е наша!

luiz написа:Страшно е да отнемаме детството на децата си, но по-страшно е да ги оставим да му се насладят и да ги хвърлим абсолютно неподготвени в живота или да ги мъкнем на гърба си до живот. Нямат детство според нашите разбирания, но имат куп други неща, за които ние не сме и мечтали. Просто времената се промениха. ...... Съсипания свят, който им завещахме ги прокужда надалече, не отнетото детство.

Не съм съгласен! Или се оправдаваме пред съвестта си с гадните времена в които живеем, или пък им осигуряваме повече от достатъчно пари и "екстри", но им липсваме, като родители с присъствие и разговори. "Едно рамо" в нужния момент/особено в конкретна възраст/ е много повече от всичко друго. Личност се гради веднъж и ние трябва да сме основното звено от обществото, което влияе върху изграждането и, после е късно!

Lord,напълно заставам зад твоето мнение , разбира се и единствено ние сме в Основата на изграждането , на нашите деца - ДНЕС .

Напълно съм съгласна с мнението на Луиз. Бих казала същото със същите думи.

Това, което не разбирам е, че повечето хора /няма да давам субективни проценти, но наистина имам целенасочени наблюдения/ за една тъпа манджа търсят рецепти и съвети, а за най-важното нещо в живота си - възпитанието на децата, не се и сещат да прочетат нещо. В последните години случайното сърфиране в нета или подбрани от някой линкове препращат по-любознателните към статии и мненийца, повечето от които са напълно повърхностни, и това е. Колко от хората, които познавате, са се готвили за това да бъдат добри родители? Защото любовта към децата не е достатъчна. Няма родител, който умишлено да вреди, но е факт, че това се случва непрекъснато от незнание и незамисляне.
Има една крилата фраза, с която съм съгласна: "Родителите заслужават децата си".

Strange написа: Има една крилата фраза, с която съм съгласна: "Родителите заслужават децата си".

Крилата, крилата, колко да е крилата?!

А, сега сериозно: Липсата на ценностна система, и то цялостна е настоящата беда. Казано по-простовато - от круша не може да падне слива. Факт!

Но идеята за темата ми беше друга - клипчето и ежедневието на "героинята" не са толкова важни, важното и което ме впечатли е мисленето и. Аз не мисля, че евентуалните нейни деца ще имат подобно реалити, тя не би го допуснала, с изключение на разните ваканции и бригади у нас и в чужбина и то умишлено и с възпитателна цел. Момичето от клипа/филмчето/ има изградена ценностна система, има приоритети и знае какво иска и как да се получи! /за разлика от връстниците си/

Strange написа:Напълно съм съгласна с мнението на Луиз. Бих казала същото със същите думи.

Това, което не разбирам е, че повечето хора /няма да давам субективни проценти, но наистина имам целенасочени наблюдения/ за една тъпа манджа търсят рецепти и съвети, а за най-важното нещо в живота си - възпитанието на децата, не се и сещат да прочетат нещо. В последните години случайното сърфиране в нета или подбрани от някой линкове препращат по-любознателните към статии и мненийца, повечето от които са напълно повърхностни, и това е. Колко от хората, които познавате, са се готвили за това да бъдат добри родители? Защото любовта към децата не е достатъчна. Няма родител, който умишлено да вреди, но е факт, че това се случва непрекъснато от незнание и незамисляне.
Има една крилата фраза, с която съм съгласна: "Родителите заслужават децата си".

Не съм съгласна! Не смятам, че няколко статийки или книжлета /колкото и да са поучителни!/ могат да ме подготвят за това да съм родител! И не смятам, че някой би бил подготвен за това, колкото и да е чел или учил... За мен водещото е любовта.

Лорд, какво пречи да дадеш едно рамо на детето си в нужния момент? Това, че не сме в къщи при тях целодневно не е проблем при сегашните възможности за комуникация. А дали сме свикнали да разговаряме с децата си за проблемите им или не всъщност е наше решение - или го правим, или не. Но едно е сигурно, че колкото и да се стараем, никога няма да опознаем напълно децата си, те няма да ни го позволят. Там вече дано сме си изиграли правилно козовете за възпитанието им за да водят живота си в правилната посока вместо нас.
А правилното детство - щастливи игри и много ясни отговорности, в това съм категорична, нямат време за пилеене.

Лу, не намирам нищо лошо да "дадем рамо" в нужния момент. Напротив, нормално е. Имам предвид, че не бива да ги учим от малки, че човек за човека е вълк, удари или ще те ударят, циганите са мангали, богатите са крадци, политиците са лицемерни лъжци. Рамо в краен случай - да, но не и лишаване от детство и юношество, мечти, романтика, въпреки реалния живот на улицата, през това мисля всеки трябва да премине и сам да прецени трупайки жизнен опит, кое е химера, кое е илюзия и кое си струва да отстояваш, въпреки всичко.
Трябва да имат "време за пилеене", защото после ако въобще имат подобна възможност - едва ли някога ще си го позволят. Това имам предвид.