Детство мое

[Кошмар1]

"Нека говорят..." А иначе що касае думите: Те или ще наквасят някой, или ще вдигнат авторитета на друг. Иначе да си дете си е по-добре. Мама меси, тати носи - кеф ти риба, кеф ти паламуд.

[Lord]

[barut]

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век”

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
http://poznanie-bg.com/2011/05/17/%D0%B ... %B3%D0%BE/

[Kali]

[barut]

,Татко” е десетото най-популярно желание за Коледа сред децата във Великобритания,сочи проучване.То е направено сред 2000 родители, извършено от „Уестфийлд Лондън" и,, Уестфийлд Статфорд Сити” .Братче или сестричка се оказва най-желаният коледен подарък, гласят резултатите, а на второ място остава истински елен. Третото нещо, за което малчуганите най-много копнеят по празниците е да получат жив кон за домашен любимец, а на четвърта позиция остава мечтата за автомобил.
Децата между 3 и 12 години тайно стискат палци за куче или шоколад.
Сред желанията има и някои доста традиционни неща, като сняг или къща.
От всичките 50 събрани желания за коледни подаръци, 17 са свързани с домашни любимци или животни. По-интересното е, че някои деца си мечтаят за магаре, пиленце, а по-смелите и за слон, който да гледат у дома.
Децата обаче не пропускат и твърде модерните днес iPhone и iPad, докато по-забавните искат да получат Луната, машина на времето, покривало за езеро и цвекло. Едно детенце си е поискало от Дядо Коледа Ева Лонгория, а друго Хари Стайлс от групата One Direction.

Майка пък се нарежда на 23-та позиция в най-желаните неща за Коледа.> http://www.telegraph.co.uk/topics/chris ... ldren.html

[Кошмар1]

Идва Нова година, а с нея си спомням ето това, което ми е много интересно и го гледам чат-пат.
Ну, Погоди! 8."Новый год"(1974)

[slaron]

Беше страхотно... спомням си с какво нетърпение очаквахме всяка серия.

[Матейко]

Беше страхотно... спомням си с какво нетърпение очаквахме всяка серия.

През лятото даваха всички серии на лятното кино в градчето ми, и понеже киното се намираше в нашата махала, та само местните момчета имахме "право" да прескачаме стената му, а другомахленците се катереха по съседните дървета. Сигурно всеки от нас по сто пъти бе вече гледал всяка серия, но пак се смеехме като щастливи луди. Макар че бях непохватен в рисуването, след много упражнения се научих да рисувам главата на вълка досущ като тази от филмчето. Даже така свалях момичета - с няколко бързи движения на парче керемида по асфалта и ето ти го нупагадито. Момичето с широко разтворени очи гледаше вълка, а после с възхита поглеждаше мен. Но както винаги и тук дойде катастрофата. Веднъж поредното възхитено от вълка и мен момиче ме помоли да нарисувам и нея. Ами сега! Аз можех да рисувам само вълк. Отказах, но тя ме хвана за ръката /щях да припадна!/ и така жалостиво ме замоли, че аз се реших. Казах й да не мърда, тя се препарира, аз се загледах в нея, после взех парчето керемида и набързо нарисувах нещо на асфалта. Докато се чудех какво е това, чух край себе си някой да плаче. Вдигнах очи и видях момичето да се тресе от рев. После тя хукна, като отдалечавайки се, продължаваше да се къса от реване. Погледнах отново към асфалта и едва тогава разбрах, че съм нарисувал вълк с дълга коса. Всъщност това си беше един готин горски хипар. "Нищо не разбират момичетата от изкуство!" - ядно си помислих и запратих керемидата. Но за всеки случай оттогаз спрях да рисувам вълци.

[slaron]

Не се тюхкай, Матейко! Сигурно си се спасил от вълк в човешка кожа!
Нали в рисунките си изливаме чувства и мисли на подсъзнателно ниво? Каквото си си представял за нея - това и си нарисувал! Я си представи, че я беше срещнал в по-късни години и ти беше жена? Бррр...