В медиите за съдебната система

[Lord]

Маргарита Попова смъмри инспектората

След драматично заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) образува дисциплинарни дела срещу шефката на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова и колегите им Иван Коев и Владимир Астарджиев от наказателното отделение на СГС. Те бяха предложени за наказания заради ненаписани и забавени мотиви по дела от Ана Караиванова след проверка на инспектората. По жребий дисциплинарни съдии на Янева станаха шефът на кадровата комисия на ВСС Георги Шопов, Светла Данова и новият член на съвета Кирил Гогев. В 3-членката на Тодорова са шефовете на етичната комисия Цони Цонев, на тази за конфликт на интереси Стефан Петров и Пенка Маринова. Дисциплинарните дела ще започнат наесен, до 13 септември ВСС е във ваканция.

Заседанието в четвъртък бе белязано от остри реплики на правосъдната министър Маргарита Попова към главния инспектор Караиванова. Повод стана писмо на наказателните съдии от СГС. Те настояват за повторна задълбочена проверка на делата - сега не се разбирало по какъв критерий съдиите са предлагани за наказания и поощрения. А и не всички са получили доклада, за да направят възражения.

“Ако е така, това е недопустимо!”, реагира Попова. Караиванова увери, че всички срокове са спазени, а констатациите - обективни.

“Ние сме независим орган и няма да се поддадем на ничий натиск!”, разгневи се главният инспектор по повод протестите на съдиите.

“Избрана сте да помагате за по-доброто управление на системата, а не да влизате в конфронтация със съдиите. Това е проява на лош вкус!”, отвърна Попова.

Не може да се правят преценки само по количествен критерий, смята и шефът на ВАС Георги Колев.

Елена ЕНЧЕВА

Жена поиска да оглави спецсъда
Кандидатите за началници на спецсъда станаха четирима. За разлика от предния провален конкурс този път ще има конкуренция - двама ще се състезават за началник на апелативния спецсъд, другите двама - за председател на първоинстанционния спецсъд.

Забележителното е, че за първи път сред претендентите има и дама - Величка Иванова-Влашева от Военен съд - Пловдив. Тя е и единствената съдийка сред военните магистрати в града.

Величка Влашева кандидатства за началник на първоинстанционния спецсъд. Започнала е кариерата си като юрисконсулт, съдийства от 1999 г., от 2005 г. е във военната магистратура. Конкурент й е шефът на съда в Сливница Георги Николов.

Другият нов претендент - за началник на апелативния спецсъд, е Асен Христов от Софийската районна прокуратура (СРП). Той е в системата от 1995 г., от 1998 г. е прокурор в СРП. Прави впечатление, че на конкурса за “редови” магистрат в апелативния спецсъд Христов е получил оценка 2,40. Конкурентът му за поста Десислав Любомиров от СГС е оценен с 2,90 на същия конкурс за “редови” спецсъдия. Срокът за подаване на документи изтича в петък.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=981421

[Lord]

За кого работи системата

Или колко полезно е правосъдието в България, когато знаеш как да го използваш

Всеки, който твърди, че българското правосъдие не работи, никога не се е сблъсквал с организирана схема за измами. Колко добре работи то става ясно по ефективността, с която функционират такива схеми, след като веднъж се задействат. Защото те използват дупките и инерциите на правосъдната система по начин, за който обикновените хора могат само да завиждат. Когато знаеш как да залюлееш махалото, остава само да го побутнеш в посоката, в която искаш.

Запознайте се с Георги. Той е на 50 годин, има бизнес и подобно на много други малки и средни бизнесмени се опитва да се справи някак си с кризата. Оказва се, че някъде по пътя през последните години, когато бизнесът е вървял по-добре и той е разполагал с повече средства, някой е набелязал Георги. Той обаче ще разбере за това малко по-късно - в края на 2009 г., когато на вратата му ще дойде съдия-изпълнител, с призовка за доброволно изпълнение. Едва тогава бизнесменът научава стряскащите подробности.

В началото на 2008 г., в Софийския районен съд постъпва молба за изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Подписът на заповедта е на Георги, тя е на стойност 75 хил. евро и е в полза на Стефко Гагаузов. Гагаузов, който също е на около 50 години според документите, е от Сливен и в показанията си ще твърди, че никога не е виждал и не познава Георги. Затова пък е имал срещи с негов служител в ресторанта си, където след няколко разговора му е дал парите без никакъв документ и в замяна на това е получил подписаната запис на заповед. С този ход Гагаузов умело избягва варианта да бъде обвинен по-късно в умишлено използване на фалшифициран документ.

Датата, на която е внесено искането в съда, също си заслужава да се отбележи: 28 февруари 2008 г. Това е само ден преди да влезе в сила новият ГПК (гражданско-процесуален кодекс). Защо е важно? В поправките на новия закон има клауза, която позволява спирането на принудителното изпълнение, ако длъжникът подаде възражение в рамките на две седмици от връчване на заповедта. Тъй като искането е постъпило преди влизането в сила на закона обаче, остава да действа старата клауза, според която изпълнението се задейства автоматично, докато не се събере необходимата сума.

Избегнали и това сериозно препятствие, Гагаузов и хората, измислили схемата, продължават нататък. За да бъде издаден листът, приносителят трябва да внесе определена сума по сметката на съда: в случая около 3 хил. лева. Вносната бележка твърди, че парите са внесени в ЦКБ. Както полицията по-късно ще установи, бележката е подправена и реално внесената сума е 5 лв. Но това, както правилно са преценили измамниците, няма ефект върху крайния резултат. Съдът не може да прекрати вече започнатото дело, а полицията няма как да докаже кой е внесъл в съда фалшивата бележка - тъй като не се изисква документ за самоличност, това може да е направил всеки. Точно както и със записа на заповед, Гагаузов отново минава между капките.

Тъй като се счита, че Георги знае за съществуването на записа на заповед и за времето за нейното изпълнение, той не е уведомен за случващото се в Софийския градски съд. Разбира едва година и половина по-късно, когато съдия-изпълнителят задейства изпълнителния лист и започва да запорира банкови сметки и фирми. Както бизнесменът бързо разбира, той има два начина да спре това: да се оплаче в полицията и прокуратурата да заведе наказателно дело за фалшифициране на документ или да заведе гражданско дело, че не дължи парите. За да го заведе обаче, Георги трябва да внесе съдебна такса плюс процент от исканата сума. Това, както той ясно съзнава, са пари които може и да не види повече, тъй като не е ясно дали ще може да ги получи от Гагаузов, дори да спечели. Второ, вече е края на 2009 г. и кризата е ударила с пълна сила бизнеса му и последното, което му трябва, са десетки хиляди левове за съд.

Така пострадалият решава да направи онова, което е нормално в една правова държава - да разчита на органите на реда. Подава жалба в полицията и прокуратурата и чака. Както ще разбере обаче, комбинативният му противник е помислил и за това. При разпитите Стефко съобщава версията си за това как е получил записа на заповед. На искане да предаде оригинала, за да му бъде направена експертиза, той разказва друга интересна история. Оказва се, че когато дошъл в София през 2007 г., той намерил адвокат, който да поиска от съда издаването на изпълнителен лист. Този адвокат по-късно починал, отнасяйки със себе си и оригинала на заповедта. Тъй като експертизи на копия принципно не се правят, Георги е лишен от възможността да изиска такава. Прокуратурата заключава, че има данни за извършено престъпление и тъй като то е срещу неизвестен извършител, препоръчва... прекратяване на производството.

Без значение остава например фактът, че проста проверка в имотния регистър показва поне още един случай в София с участието на Стефко Гагаузов. "Капитал" реши да си направи труда да поговори с пострадалите и откри друга класическа схема, при която става дума за присвояване на апартамент в центъра. Не е особена изненада, че хората около Гагаузов - адвокат, съдия-изпълнител - са все същите. Без значение е дори основателното подозрение, че сливенчанинът изобщо не е нов в този вид дейност. Кратка дописка в "Сега" още от 2000 г. коментира как Стефко Гагаузов и негов адвокат са арестувани за "самоуправство" в Сливен, след като влезли в дома на човек, с когото се съдели за апартамент, и седнали на масата и започнали да пият. Когато полицията дошла по сигнал, Гагаузов показал нотариален акт за имота.

Тази схема в случая не включва имот, но е много подобна на имотните. Тя изглежда наистина добре измислена. При нея очевидно не се стига до задействане на звената за справяне с организираната престъпност, разчита се на мудността, претовареността и инерцията на съдебната и правоохранителната системи, както и на това, че добре организираната група е винаги по-добра от жертвата си. Правосъдната система, с две думи, е ефективно оръжие. Стига да умееш да я използваш за собствени цели.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... a/?ref=rss

[Lord]

Свещена крава ли е „следствената тайна”?

14.10.2011
Александър Кашъмов
Преди седмица Конституционният съд постанови решение № 9 от 4 октомври 2011 г. по к.д. № 7/2011 г., посветено на въпроса има ли право Народното събрание да изисква от прокуратурата документи, представляващи следствена тайна. Според съда предвиденото в чл.100 от Правилника за организацията и дейността на на Народното събрание задължение органите на съдебната власт да предоставят документи, независимо че са следствена тайна, противоречи на Конституцията. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Емилия Друмева, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, Благовест Пунев и Румен Ненков, които са на обратното на мнозинството мнение.
Въпросът за тайните и достъпа до тях се поставя не за пръв път в светлината на тълкуването на основния закон. През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане да се установи противоконституцонност на отмяната на тогавашния закон за досиетата /6 на 6 гласа/ и на текст от Закона за защита на класифицираната информация, според който регистърът на секретните документи не е публичен. По последния въпрос съдът прие, че никъде в Конституцията не е дадено право на гражданите на достъп до класифицирана информация /РКС № 3/25.09.2002 г. по к.д.№11/2002 г./.

Какво защитава „следствената тайна”?

Новото решение поставя въпроси. От една страна, от всички представили становище институции единствено Висшият адвокатски съвет показва разбиране, съвместимо с международните стандарти, по въпроса какво всъщност означава „следствена тайна” и най-вече каква е целта на тази тайна. От друга страна, според главния прокурор „запазването на следствената тайна е гаранция за осъществяване на функциите на съдебната власт като самостоятелна функция на държавна власт”, а според Върховния касационен съд „опазването на следствената тайна е дейност по осъществяване функциите на съдебната власт”. Тоест, изразява се доста странното мнение, че съществена част от работата на съдебната власт е да пази тайна.
Конституционният съд все пак анализира целите на следствената тайна: „Твърде много са причините, заради които всяко разследване трябва да се пази в тайна, а именно – да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др.” Макар че за ролята на тайната като мярка да попречи на разследвания да избяга може да се поспори, действително тя има ясно определената цел – да се предотврати укриване и унищожаване на доказателства или въздействие върху свидетели.

Международни стандарти за приложимост на „следствената тайна” срещу достъпа до информация



Защитата на този вид тайна е едно от допустимите и традиционни ограничения за достъпа на гражданите до информация, съхранявана от публичните институции. Тя е описана като такова ограничение в приетата през 2008 г. Конвенция за достъпа до официални документи на Съвета на Европа, както и в Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска Конвенция/. Прави впечатление фактът, че тези документи не са били в полезрението на висшите тълкуватели на Конституцията, въпреки че Орхуската конвенция е ратифицирана и представлява част от националното законодателство. Според двете конвенции, за да бъде приложено едно ограничение спрямо правото на информация, то трябва не само да е предвидено в закона, но и да е ясна и прецизно формулирана целта на защитата, която се постига с него. Според конвенцията на Съвета на Европа за приложимостта на ограничението е необходимо и трето условие – да е налице „необходимостта му в демократичното общество”. Тази необходимост подлежи на преценка във всеки конкретен случай, както е категорично изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека /по Европейската конвенция за правата на човека, където изразът също се среща в чл.8 и 10/. И двете конвенции предвиждат неприложимост на тайната при „надделяващ обществен интерес” от узнаването на информацията в сравнение с интереса от неразкриването.

Последиците от ограничението на достъпа на парламента до „следствена тайна”

Проблемът е, че в решението липсва анализ на тези аспекти и съответни изводи. Схващането на достъпа до определена информация единствено като вмешателство на една власт в работата на друга е доста тясно. Същевременно не достъпът до информация, а правомощията на институциите могат да ги определят като наместващи се или ненамесващи се в дейността на други власти. Разбирането обаче на „правото на тайна” като част от независимостта на дадена власт води до непрозрачност и неотчетност на институциите, както и до информационен монопол, който вече бе обявен за несъвместим с правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека /Решение от 14 април 2008 г. по делото на Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария по жалба № 37374/95/. Резултатът от един такъв „информационен монопол „ е посочен ясно в особеното мнение на съдиите Пунев и Ненков:
„… Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с чл. 80 от Конституцията.”

http://blog.aip-bg.org/publications/412

[Lord]

ВСС иска уволнение за съдийката, запорирала ”24 часа” и ”Труд”

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет предложи за уволнение съдийката от Софийски градски съд Мария Георгиева, която е издала обезпечителната заповед срещу "Медийна трупа България Холдинг".

В съобщението на ВСС не се уточнява, че предложението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е във връзка именно със запора върху собствеността на вестниците "24 часа" и "Труд". В него се посочва само, че след над 10 отделни сигнала, както и по повод медийни публикации от 2010 година досега, проверка е констатирала нарушения по образуването, движението и приключването на гражданските дела и обезпечителните производства.

Реакцията на съдебния съвет обаче идва само ден, след като гръмна нов скандал между двамата основни собственици на медийната група - Любомир Павлов и Огнян Донев, и третия - Христо Грозев. Последният получи съдебна заповед за запор за движимото и недвижимо имущество, която съдружниците му обявиха за фалшива и обжалват.

Вчера "Труд" съобщи, че след като преди месеци между собствениците тече съдебен спор за собствеността, поредната от общо 6 молби на Грозев е била отхвърлена само преди по-малко от седмица. Последната обаче, най-неочаквано получила ход, след като съдийката Мария Георгиева издала обезпечителна заповед и това доведе до влизането на съдебен изпълнител в сградата на изданията и печатницата, за да направи опис на имуществото.

Междувременно главният прокурор потвърди, че от месеци се проверява сигнал за пране на пари срещу Любомир Павлов и Огнян Донев, пак по сигнал на Грозев.

http://dnes.dir.bg/news/trud-sadiyka-ma ... sa-9733162

[BARETATA]

Бившият Генерал от Военния Съд , отново на поста - председател на Софийски апелативен съд.
ВАС възстанови Веселин Пенгезов на поста му
Веселин Пенгезов бе отстранен на 18 януари 2011 г. от Висшия съдебен съвет, защото дъщеря му Анна Пенгезова е получила право на строеж в Приморско. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4280051

[Lord]

КС бетонира Владимира Янева като шеф на съда

Владимира Янева ще остане шеф на Софийския градски съд, а спецсъдът не е противоконституционен.

Това стана ясно от публикуваното решение на Конституционния съд вчера по делото, заведено от 58 депутати от БСП и ДПС срещу новите разпоредби в Закона за съдебната власт.

Конституционните съдии отменят явния вот при избор на шефове в съдебната система поради липсата на “логическа последователност”. В основния закон е разписано, че съдии, прокурори и следователи се избират с таен вот.

Преди две седмици Върховният административен съд обяви назначаването на Янева за ръководител на СГС за незаконно. Мотивът бе, че Висшият съдебен съвет не се е съобразил с поправката в закона и е гласувал тайно. Решението обаче не е окончателно, тъй като подлежи на проверка от 5-членен състав на ВАС.

След като КС обяви разпоредбата за противоконституционна, бетонирането на Янева на поста е почти сигурно.

Магистратите решиха още, че членовете на ВСС няма да минат през проверка на спецслужбите, за да получат допуск до секретни данни. Това представлявало “намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната и нарушава принципа за разделение на властите”.

Според КС създаването на спецсъд и прокуратура не противоречи на конституцията. Те отменят обаче възможността всички дела срещу един обвиняем да се гледат от спецсъда, когато едно от извършените от него престъпления е подсъдно на този съд.

Противоконституциона е поправката в НПК, според която свидетелите, адвокатите и вещите лица трябва да се явяват задължително пред спецсъда, без значение дали по същото време са призовани от друг съд.


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1118881

[Lord]

Новият министър: Не правя компромиси с работата си!

Никой не е поставял условия на Диана Ковачева, за да поеме поста



Не правя компромиси със себе си и с работата си. Условности нямаше. Това заяви в интервю за БТА новият министър на правосъдието Диана Ковачев по повод начина, по който е приела поста.

Тя заяви, че има готовност да работи с всеки за подобряване на имиджа на България. Без значение, че понякога нашите възгледи могат да бъдат различни. Смятам, че съм от хората, които си поставят високи цели и успяват да работят в екип, каза министърът на правосъдието.


Министър Ковачева съобщи, че очаква проверка и представители на ЕК от утре. Ролята на министерството на правосъдието е да представи постиженията, които България има последните няколко месеца. Много ще се радвам да допринесем за това докладът да бъде по-добър, заяви министърът на правосъдието.
Стратегията за продължаване на съдебната реформа, която е факт, ще бъде изпълнявана, каза новият министър на правосъдието. Виждам съвместната работа на МВР, съдебната система и министерството на правосъдието като приоритет, отбеляза тя.

Министър Ковачева подчерта, че ролята на ВСС е много важна, защото той на практика управлява съдебната система. Затова трябва да има дебат, който да се отнася до това какви промени би следвало да бъдат направени, така че ВСС да работи още по-ефективно, добави тя.

Според министъра трябва да се изслушат всички менения нужни ли са промени в Конституцията или могат и по друг начин да бъдат направени промени. Дали проблемът е в начина, по който се рекрутират членовете на ВСС или проблемът е, че техните кандидатури трябва да бъдат публично обсъждани предварително и да става дума за личности, които да бъдат максимално широко одобрени, е мнението на министър Ковачева.

http://www.dnes.bg/politika/2011/12/04/ ... -si.145586

[Lord]

Съдебната власт си раздаде 13-а заплата

В съдебната власт вече е раздадена 13-а заплата. Магистратите са се разбързали с бонусите още в началото на декември, защото, ако свърши годината, парите им ще се върнат в общия държавен бюджет и раздаването на премии ще зависи от финансовия министър Симеон Дянков. Преди две години той отказа да даде бонуси на съдиите и прокурорите. Разрази се скандал, а магистратите го заплашиха със съд, пише “Труд”.

Информацията за премиите потвърди членът на Висшия съдебен съвет Стефан Петров.

“Не чакахме последния момент, та Симеон Дянков да не ни даде парите”, коментира Петров.

Сумите тази година се раздават по преценка на председателите на съдилища и прокуратури, а не централно от ВСС. “Ние обаче направихме така, че да осигурим за всички по една заплата, изтръскахме брашнения чувал”, заяви Петров.

Шефове на съдилища обясниха, че всички магистрати и съдебни служители са получили т. нар. допълнително трудово възнаграждение.

Бонуси няма само за наказаните. Магистратите, на които през годината е обърнато внимание за забавяне на дела, са получили по половин заплата.

Самият ВСС също ще си раздаде 13-а заплата, съобщи сайтът “Правен свят”. Там пък парите били спестени от това, че през годината съветът работеше в непълен състав - двама негови членове бяха уволнени заради контакти със самозвания кадровик Красьо Черния, а други двама напуснаха в знак на протест срещу кадровата политика в системата.

Така в продължение на 6 месеца вакантни са били две места в съвета, а през още два месеца е имало 4 незаети бройки. Членовете на съвета получават заплата като на върховни съдии, която без парите за клас и други добавки, е 2650 лв. Така от отсъствието на членове са спестени 53 000 лв.

http://www.dnes.bg/politika/2011/12/09/ ... ata.146050


Мдааааа...

[spoon]

Съдебната власт си раздаде 13-а заплата

Тези напълно се самозабравиха!

Отвратително е, на общия ни хал!

[osata]

Аааа, само 13-та? То има време до Нова година.
Няма начин да няма 14-та или поне някакви мънинко коледни бонуси от по скромна четири цифрена сума.