НЕ на "Циганите на сапун"!

[SFS]

Папкай Лъчо, папкай...буто те чака...

[Лъчезар Серафимов]

Папкай Лъчо, папкай...буто те чака...

viewtopic.php?f=15&t=1131

Какво ме чака

[Лъчезар Серафимов]

Просто луда работа, така и не разбрах мнението на Стоян.
Кво буто и кви кифтета?

[SFS]

Попитай Киро Чонгов...ще ти обясни..

[Лъчезар Серафимов]

Попитай Киро Чонгов...ще ти обясни..

Киро Чонгов, какви кифтета ме чакат?

Попитах го !

[Хела]

Срам ме е, че някога ми мина през ума, че съм достойна да стана част от вас, полицаите.
Срам ме е, че съм неспособна да видя удовлетворението, което носи полицейската работа.
Срам ме е, че съм толкова залюхана, че не разбирам как си струва да те тъпчат дори и заради едното пенсиониране.
Срам ме е, че не ми идва отвътре да пускам теми за моралните ценности.
Срам ме е, че ми е толкова трудно да бъда първо човек и после българка, та да се радвам, когато се ражда още едно същество, което ще се впие и ще смуче от изстрадалия ми народ.
Срам ме е, че не съм дорасла да сложа името на Диоген до своето.
Срам ме е, че родителите ми са ме учили да не крада, да не убивам, да не безчинствам, защото е престъпно и сега са виновни за моята агресия.
Срам ме е, че не мога видя разликата между овчедушие и толерантност.
Срам ме е, че деля хората на такива, които по цял ден са „на тръстиката” и на други, които нощем са по мазетата на първите /а да не казвам колко ми е виновно, че те сами искат да живеят в лайната./
Срам ме е, че си позволявам да искам от вас това да се поправи.
Как не ме е срам да искам да подкрепя протест, който е за спазването на законите, а пък съм толкова изтървана от родителите си /тук и те потъват в земята от срам/.

В една съседна тема BLACKJ пише:

МОЖЕ БИ....

Е, Владе, няма никакво дяволско „може би” по въпроса. Заслужавате си съдбата. Повярвай ми, казвам го обаче с много болка в сърцето, защото аз бях една от малкото на ваша страна.

[Rookie]

Хела, написах го и в друга тема (чака одобрение, за да бъде публикувано): в настоящата ситуация полицията е до голяма степен поставена между пословичните чук и наковалня. От една страна от нея се очаква да реагира на всякакви прояви на агресия, от друга има много условности, с които трябва да се съобразяват преките и малко по-големи началници при издаването на заповед в дадена ситуация. Защо не бяха арестувани циганите, които се разхождаха, както беше показано внимателно в репортажа по НоваТВ, "в квартала си", въоръжени с брадви, ножове, тръби, прътове, че и пушки? "Полицията пристигна на мястото, успокои ги и те прибраха оръжието". Предполагам се досещаш, че ако бяха тръгнали да им събират въоръжението, неминуемо някой щеше да се запъне, да стане сбутване, по-голямо сбутване и накрая някой щеше да пострада. След това една дузина мили хорица то една дузина правозащитни организации щяха да изсипят един тон огън върху главите на отговорните полицаи на високо ниво, които, на свой ред, щяха да са принудени да натиснат надолу по веригата та чак до преките участници. Тази схема се повтаря във всяка една ежедневна ситуация, не само при размириците в момента.

От друга страна съм напълно съгласна с Хела и генералните изводи - ние сме учени кое е добро и кое лошо. Учени сме, че трябва да работим, за да изкарваме пари, понякога със зверски усилия. Нямаме право да не плащаме ток, защото ще ни го спрат. Нямаме право да крадем, защото лесно ще ни намерят и подведат под отговорност. Нямаме право да създаваме безброй деца, без да мислим за бъдещето им. Като гледам - много права нямаме. А всичко е толкова просто - на циганите трябва да се обясни, че те НЕ СА различни. Те са като нас - граждани на България. С равни права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Въпросът е тези, за които е изгодно циганите да са вечно гладни, безработни и необразовани, дали ще имат някога доблестта да поставят на първо място националния интерес. Защото днес са труповете на тези две деца. Утре може да са техните...

[BLACKJ]

Срам ме е, че някога ми мина през ума, че съм достойна да стана част от вас, полицаите - Защо смяташ,че ние сме достойни?
Срам ме е, че съм неспособна да видя удовлетворението, което носи полицейската работа - И мене ме е срам,защото никога не съм виждал това "удовлетворение"
Срам ме е, че съм толкова залюхана, че не разбирам как си струва да те тъпчат дори и заради едното пенсиониране - Виждаш ли какво е останало на съвестните полицаи?
Срам ме е, че не ми идва отвътре да пускам теми за моралните ценности. - Морал и ценности - две твърде далечни за разбиране понятия,особено като се има предвид хората,които са ни "командвали" толкова дълго време,но явно на нас и по-скоро на българите ни трябват не 5 века,трябват ни 500 века,за да осъзнаем,че някога е имало и български народ,имало е Ботев,имало е Левски,имало е Черноризец храбър,имало е Крум - за огромно мое съжаление...
Срам ме е, че ми е толкова трудно да бъда първо човек и после българка, та да се радвам, когато се ражда още едно същество, което ще се впие и ще смуче от изстрадалия ми народ - За това,че ти си се родила и се наричаш Българка - НИКОГА не бива да те е срам,защото ти си преди всичко МАЙКА,която е родила,гледала и продължава да отглежда единственото си дете в лишения и не си го изоставила,като,някои други ...
Срам ме е, че не съм дорасла да сложа името на Диоген до своето - Диоген - не ти и трябва,достатъчно е да сложиш името си до това на Вазов или Яворов,стига да смяташ,че си го заслужила.
Срам ме е, че родителите ми са ме учили да не крада, да не убивам, да не безчинствам, защото е престъпно и сега са виновни за моята агресия- Колкото и да ти е чудно - виновни са! - и не само те,виновни сме всички ние,които сме допуснали това да се случва в продължение на толкова години...
Срам ме е, че не мога видя разликата между овчедушие и толерантност - Овча нация = овчи народ,заблеян по рождение и сляп за случващото се покрай него - дръзнал да надигне глава само дотолкова,колкото сабята да мине над нея,защото помним,че "Преклонена главица,сабя не я сече"
Срам ме е, че деля хората на такива, които по цял ден са „на тръстиката” и на други, които нощем са по мазетата на първите /а да не казвам колко ми е виновно, че те сами искат да живеят в лайната./Тук обаче не си съвсем права - докато има такива от нас,които заработват по една месечна заплата за един ден - не чакай помежду ни да има единство,за това - аз ще живея в "лайната",а онези "изкарващите" ще са съпричастни с мене,докато не опре ножа до кокала,тогава те ще се дръпнат и на първата линия ще остана сам,но времената на девизи,като "Изгори,за да светиш" тук отдавна са забравени и не хващат декиш...
Срам ме е, че си позволявам да искам от вас това да се поправи - Да това би могло да се поправи,въпроса е на каква цена и с какви средства...
Как не ме е срам да искам да подкрепя протест, който е за спазването на законите, а пък съм толкова изтървана от родителите си /тук и те потъват в земята от срам/ - бих попитал само - Защо ли?

В една съседна тема BLACKJ пише:

МОЖЕ БИ....

Е, Владе, няма никакво дяволско „може би” по въпроса. Заслужавате си съдбата. Повярвай ми, казвам го обаче с много болка в сърцето, защото аз бях една от малкото на ваша страна.

- СЪДБАТА ли? - Най - лошото в случая е,че тази съдба не е само наша,тя е на целия български народ.А ти продължавай да бъдеш една от нас,защото ние имаме нужда от именно такива,като тебе,а тези,като мене - не знам може би са "измиращ вид",дано да греша - това само времето ще покаже и ако доживеем,може и да видим

[Лъчезар Серафимов]

[Хела]

А ти продължавай да бъдеш една от нас,защото ние имаме нужда от именно такива,като тебе

Съжалявам, много съжалявам, надявах се да размисля или да ми мине... Тези дни обаче осъзнах, че аз пък нямам нужда от такива като вас. Някак си не ме кефи лицемерието и натегачеството. И ако горният ми пост е просто една иронична поза, то има едно нещо, заради което наистина се срамувам от себе си, а именно думите и държанието ми към доста хора, които съм обиждала и нападала, защитавайки вас. Имам и приятели сред тях и сега виждам как съм изглеждала в очите им. Дълго време продължи това. И искам да използвам случая да се извиня на списващите в този форум, с които също съм постъпвала така.
ПП: Владе, моля те, не ми отговаряй нищо, знам какво би ми казал, но пък аз нямам какво повече.