Българските полицаи хич не са за жалене
Момчил Видоевич, шеф на Независимия полицейски синдикат на Сърбия: Интервю на Анна ЗАРКОВА разговаря с Момчил Видоевич.
-Г-н Видоевич, добре сте дошли у нас. Вие сте шеф на сръбски полицейски синдикат. Вярно ли е, че ченгетата у вас имали повече от 10 синдикални организации?
- По-рано имахме 10 полицейски синдиката в Сърбия, да. Сега са пет. Аз съм шеф на един от тях, който се нарича Независим полицейски синдикат (НПС) - също като вашия, който се ръководи от г-н Емил Рашев. Не е случайно това, че в сръбското МВР има повече синдикати. Сръбският полицай е много онеправдан, с много нисък жизнен стандарт и е принуден да се бори всячески и за най-елементарните си права.
- С всичките ли 5 синдиката преговаря ръководството на МВР у вас?
- Да.
- Полицаите в България отскоро имат 2 синдиката. Някои от тях считат за нередно това. И настояват ръководството на МВР да си избере един, с който да преговаря. Дали е такава европейската практика?
- Във всички европейски държави има по 2-3 полицейски синдиката - легитимни и преговарящи с държавните власти. Знам това от Европейската организация на полицейските синдикати, където членува и вашият НПС.
- Ако не греша, сръбските ченгета са единствените досега в света, които стачкуваха ефективно. Разкажете ни за тая стачка - затворихте полицейските управления или как?
- Беше през 2007 г., аз бях в ръководството на тази стачка. Тогава начело на сръбското МВР беше Драган Йочич - един лош човек, с криминални прояви. Докато стачкувахме и се мъчехме да преговаряме някак си с него, полицейските приемни за граждани бяха отворени - ние реагирахме на катастрофи и на сигнали за криминални престъпления. Идеята ни беше да продължим да обслужваме гражданите, но да покажем на ръководството на МВР, че не го зачитаме. На практика тогава сръбските сили на реда по места се ръководеха от стачкуващия полицейски дежурен. Той ни спускаше и координираше задачите.
Ние не изпълнявахме министерските заповеди, не разследвахме, не излизахме на терен по разстановката на ръководството на МВР. Стачката продължи 4 дни.
- Какво постигнахте?
-Нищо. Имаше саморазправа после с ръководещите стачката. Бяхме преследвани и уволнени. Аз прекъснах насила тогава моя 15-годишен полицейски стаж. Нещата се промениха към по-добро след изборите - с идването на новия министър Ивица Дацич. Лошото е, че средният ръководен състав в МВР у нас си остана същият - от времето на стария министър. Беднотията и неуредиците в полицията продължиха.
- Колко полицаи има в 8-милионна Сърбия?
-Това се държи в тайна. Но се вижда, че полицията по улиците е малко. Повечето полицаи са по канцелариите. И едните, и другите вземат малки заплати - към 300 евро - и едва връзват двата края. Не им се плаща за нощен, извънреден труд и т.н.
- А с престъпленията как сте? У нас се регистрират 113 000 годишно, а всъщност са около 600 хиляди.
- И у нас статистиката е лъжлива. Каквато и цифра да ви посоча за престъпленията, тя няма да е вярна.
- За какво сръбският полицай завижда на нашия? И за какво го съжалява?
- Българските полицаи хич не са за жалене. Те са по-добре облечени и по-добре технически въоръжени от сръбските. Вашите униформи са по-нови и по-красиви. Полицейските ви коли са новички, почти всички. Ние сме облечени старомодно, автомобилите са ни като взети от автоморга. Освен това на българския полицай извънредният труд му се плаща, не е като у нас - да е все едно дали ще работиш 15 или 300 часа. Сръбският полицай много по-често от българския става жертва на нападение от престъпници, а законът не го защитава. Ако някой удари полицай и бъде задържан, съдията го пуска моментално. А ако полицаят удари гражданин, направо го уволняват.
- От нещо подобно се оплакват и българските полицаи.
- Не, не, българските полицаи не са прави, като се мислят за най-онеправдани. Мога да ви го докажа, ако разгледаме отделни казуси за посегателство над полицаи в Сърбия и в България.
А иначе съм натоварен да предам поздрави от нашия министър Дацич на вашия министър Цветанов, за когото се чува и у нас, че много добре си върши работата.