Невесела Нова годинаНикола и Марио. Ангела и Никола. Марио и Ангела. Годината започна с поредица от бързи срещи между лидерите на трите най-големи икономики в еврозоната. Техните разговори са за единната валута, която е заплашена от икономическите слабости в Италия на Марио Монти, във Франция на Никола Саркози и дори в по-слабите средиземноморски страни, но също така и от догматизма в Германия на Ангела Меркел. Тримата лидери приеха, че не са избегнали всички опасности, но твърдят, че е постигат прогрес. „Поставихме основите в средносрочен план, но все още не сме си върнали доверието”, каза Меркел след срещата си със Саркози на 9 януари.
Всички внимават как се държат, но напрежението е видимо. Монти – технократ и бивш еврокомисар, който пое поста от популиста Силвио Берлускони през ноември 2011 година, беляза своята визита в Берлин като предупреди пред вестник „Ди Велт”, че италианците може да се обърнат срещу болезнените реформи, които се опитва да реализира, а вината за това ще е на Европа и Германия. Саркози, който е изправен пред тежка битка за преизбиране през тази пролет, внимателно крие различията си с Меркел, но симпатизира на Монти. Триото – разширен вариант на обичайния състав „Меркози”, ще се срещне в Рим на 20 януари.
Меркел се надява, че доверието постепенно ще се увеличава от базата, която вече е поставена. Вдъхновеният от Германия „фискален съюз”, подплатен с нов договор и засилени санкции, може да бъде подписан по време на следващата среща на ЕС в края на януари или месец по-късно – в началото на март. Мерките за съкращаване на разходите ще бъдат допълнени с инициативи за икономически ръст и създаването на работни места, които също до голяма степен са разработени от Германия. Идеята е да се разпространят най-добрите (обикновено северноевропейски) практики в сфери като регулирането на пазара на труда и по-ефективното изразходване на европейски средства. Въпреки че дори германската икономика отслабва, Берлин не планира нов пакет със стимули.
Монти и новоизбраният премиер на Испания Мариано Рахой са се сред новите лидери, които до голяма степен приемат гледната точка на Меркел, че съкращаването на дефицита и структурните реформи са най-важни. Саркози е наскоро приобщен към тази група. Но както предполага предупреждението на Монти, те не смятат, че това ще е достатъчно. Фискалният пакт не трябва да задуши по-слабите икономики, предупреди италианският премиер. По време на пресконференцията след срещата той призова за по-ниски лихвени нива, кодекс за еврооблигации, гарантирани от всички страни от еврозоната и за по-голяма пазарна подкрепа от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Германците смятат, че вече са дадени достатъчно милиарди на разклатените страни от еврозоната. Но тези механизми трябва да получат шанс да проработят. ЕЦБ е независима, но най-вероятно ще помогне, ако правителствата постъпват правилно. Пазарите вече започват да награждават реформаторите, особено Испания, с по-ниски лихви. Въпреки германската съпротива, дискусиите за разширяване на спасителния фонд ще бъдат подновени по време на срещата през март.
Надеждата на Меркел за доверие може да бъде интерпретирана по два начина. Единият е дълбоката европейска рецесия, причинена частично от кризата в еврозоната и частично от фискалното затягане, наложено от Германия като начин за решаването на тази криза. Другата е Гърция, която не е част от „целомъдрената група” на Меркел. Излизането на Гърция от еврозоната е смятано от Германия като непрактично, дори и немислимо. „Неконтролируем фалит” е по-възможен, но това до голяма степен зависи от гърците. Гърция е изключение, настоява Меркел. Тя и нейните приятели трябва да се молят да е права.
http://world.actualno.com/news_374523.html